24 май и погубеното послание на един химн: Върви ли нацията ни към „светли бъднини“?

Filed under: България,Интервю,Култура,Новини |

24-mai

През 1892 г., големият български писател и общественик Стоян Михайловски, по онова време преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“ в Русе. Като български училищен химн обаче, текстът придобива известност, когато 9 години по-късно учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Така се ражда химнът „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г., за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. Оригиналният текст на произведението търпи промени след Девети септември 1944 г., главно поради атеистични и други съображения, цели куплети са премахнати от читанките, но така или иначе „Върви, народе възродени“ си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички посрещаме празника на нашата писменост и просвета. Друг е въпросът, че май хич не ни е до песен!..

По статистика в България има над 1 милион неграмотни, закрити са много училища, учителите ни са ниско платени. Проблемите са толкова много, че въпреки уверенията на новото правителство, че образованието в България ще му бъде приоритет, те едва ли ще бъдат решени. Опростачването на нацията е факт.

Расте както неграмотността, така и агресията сред децата. Печатат се учебници с лошо качество на съдържанието, за сметка на което процъфтява печалбарският бизнес на министерски чиновници и „избрани“ преподаватели. И матурите се превърнаха в доходоносен бизнес за недобросъвестни хора. Добрите учители се насочват към други професии, защото не намират стимул за личностно развитие в съвременното школо. След завършване на средното си образование, от България бягат и най-добре образованите ученици. Отиват да учат в чужбина и често остават там.

Интелектуалният потенциал на нацията е напълно отслабен. В същото време се харчат много средства за стимулиране на образованието сред етническите малцинства, но те не отиват по предназначение, защото е слаб контролът, както и наказателните мерки, свързани с него. В училищата не се санкционират отсъствията от час, защото изключването на ученици на практика означава съкращаване на преподаватели.

 

28.9% от ромските деца не са ходили никога на детска градина и училище, констатират социолози. Според последните данни на Националната статистика, над 17 500 ученици са напуснали училище в рамките на една учебна година. Европейските малцинствени програми за образование и квалификация, не се използват в правилната посока и не допринасят за чувствителен масов ефект сред тези групи.

В училище се забелязва недостиг на подготвени кадри по определени дисциплини, които няма как да бъдат привлечени за постоянна работа, заради ниското заплащане, по сравнение с други професии, които търсят хора със същата квалификация. Става въпрос за преподаватели по дисциплини като математика, информатика и чужди езици. Техните работни места в училище се заемат от слабо квалифицирани кадри. А обещанията за увеличение на учителските заплати, засега е чист популизъм, който нито ще увеличи стандарта на живот на учителите, нито ще реши проблема с качеството на кадрите в училище.

Като цяло „даскалската“ професия се счита за непрестижна. Учителите са обект и на насилие – словесно и физическо. Те упражняват професията си в стресираща среда на заплахи и обиди, както от страна на учениците, така и на родителите им. Причините за това се коренят не само в обществото, но и в отслабената роля на българското семейство. Ниският стандарт на живот и безработицата рушат авторитета на родителя в очите на децата му. Всеобщата криза е проникнала не само в икономиката, но дълбоко в духовния свят на българина. Масовата култура отдавна е в ход и еталон за нашите деца не са учителите, професорите и писателите, а плеймейтките, ММА-бойците, мутрите и „кифлите“.

В училищата, наред с наркоманите, кръжащи из школските дворове, вече се разчува и за педофили и маниаци вътре в училище. Като цяло е снижен моралът в обществото ни. Живеем в свят, в който непрекъснато сменяме посоката, като снижаваме критериите и опровергаваме принципите си. Какъв бе резултатът от премахването на училищните униформи? – Показният ни демократизъм нито попречи на децата ни да се унифицират по своя воля по други, по-лоши критерии, нито им помогна да придобият самочувствие. Обратното, прибави още един комплекс, провокиращ разделение, като огледален образ на разделението в обществото на възрастните – на бедни и богати, „по облеклото им ще ги познаете“. Ученички се мъкнат посреднощ в баровете и нямат нищо против да ги „сбъркат“ с каките вътре в заведенията, защото по нищо не се различават от тях. В крайна сметка, в този хаос от липса на респект, качествена образователна подготовка и стабилни морални норми, вече няколко поколения отглеждаме деца с неясни мечти и надежди за бъдеще. А някога предците ни са давали мило и драго да изучат децата си, а даскалът е бил почетна личност за пример и уважение.

 

Днес децата ни растат в среда, в която постоянно ги натоварваме с битовизми от рода на някакви липси – недостиг на средства за ремонт, за охрана, за транспорт и безплатна закуска в училище, плюс другите липси, за които чуват у дома. По този начин неволно ги напътстваме, че успех и конфорт ни осигурява „джоба“, а не познанието. Вече повече от четвърт век не можем да отговорим смислено на децата си на нито един от жизнено важните за изграждането на личността им въпроси. Истината е, че не знаем какво да ги посъветваме. Така, че да бъде за тяхно добро. И какво като знаем химна и се просълзяваме от носталгия по ученическите си години, ако сме се предали вътре в себе си – признали сме поражението си? Как ще заблудим самите себе си, че още вярваме с чисто сърце във възрожденския смисъл на думите, че науката е слънце, което във душите грей, а народът ни върви към светли бъднини?! Тъжните констатации за състоянието на образованието ни днес, са в пълно противоречие с текста на химна-възхвала на просветата. След като първо сме го редактирали, после съкратили и след това изхвърлили от читанките, днес май напълно сме го изтрили от сърцата си?.. Само мелодията му си е същата!.. И навява спомени, от които горчи!..

 

Еми МАРИЯНСКА

Орешарски: Ключовите макроикон...
Второ огнище на антракс открит...
Митьо Очите вече диша сам и е ...
Промени в Кодекса на труда: По...
Първанов: Нинова забърка кашат...